"По отношение на застраховката (не знаем дали в случая става въпрос отново за сграда или за автомобил) тя следва същата логика както и данъците и таксите по реда на ЗМДТ. Ако застраховката е направена от името и за сметка на наемателя (т.е. носителят на застрахователните права и задължения е наемателят), то фактът, че наемодателят събира парите и впоследствие ги плаща на застрахователя, не означава, че възниква данъчно събитие (т.е. няма доставка на услуга) и съгласно чл. 232, ал. 5, т. 4 от ЗДДС сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, не са елемент на данъчната основа на доставката (наем на вещта) и респективно не се изисква издаването на фактура и начисляването на ДДС при “префактуриране” на застраховката. В същото време обаче, ако застраховката е направена за сметка на наемодателя и той държи същата да се поеме от наемателя, т.е. стойността на застраховката представлява елемент от наемното възнаграждение, несъмнено е налице доставка на услуга, съпътстваща основната доставка - отдаване под наем, и данъчното третиране на “префактурираната” застраховка ще следва тази на основна доставка. Довод за това ни дава и изискването на чл. 232, ал. 3, т. 3, където застраховката изрично е цитирана като примерен за съпътстващ към основната доставка разход.

Задължения за предоставяне на информация от платци на доходи
Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи:
1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3;
4. по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При преобразуване или прехвърляне на предприятие справката по ал. 1 се изготвя от правоприемника.
(3) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Доходите по чл. 38, ал. 1, т. 2 се включват в справката по ал. 1 за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, за данъчната година на начисляване на сумите - в случаите на скрито разпределение на печалбата, или за данъчната година на начисляване на ликвидационния дял. В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходите се включват в справката по ал. 1 за данъчната година на прехвърлянето.