В бр. 14/2014 г на в. „Актив”, Аспасия Петкова, експерт по социално осигуряване отговаря на следния въпрос: Фондация е регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел и е вписана в Централния регистър. Дейността й е доброволческа с образователна, хуманитарна и идеална цел. Членовете на настоятелството и надзорния съвет, включително и председателя на фондацията, работят като доброволци и не получават възнаграждения за труда си в нея. Дължат ли се осигурителни вноски за тези лица, предвид обстоятелството, че същите не получават възнаграждения във фондацията?

   Учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел се уреждат със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
По отношение на осигуряването, трябва да се има предвид, че упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за ДОО. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, внесени са или са дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Лицата, които упражняват трудова дейност на изборни длъжности по договори за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на юридически лица, които не са търговски дружества (фондации, партии, сдружения с нестопанска цел и др.), когато в резултат от избора не е произлязло трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - „Общо заболяване“, „Пенсии“, „Трудова злополука и професионална болест“ и „Безработица“ по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Размерите на осигурителните вноски по фондовете на държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата разпоредба е уредено разпределението им между осигурители и осигурени лица.
Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Размерът на осигурителната вноска и разпределението й между осигурители и осигурени лица са регламентирани в чл. 157 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (330). Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се правят и вноските за Държавното обществено осигуряване.
Сроковете за внасяне на задължителните осигурителни вноски са определени в чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 158 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 1, буква „в“ от ЗЗО.
Когато лицата получават доходи за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на юридически лица, които не са търговски дружества (фондации, партии и др.), чиито правоотношения не са възникнали от избор и с тях не е сключено трудово правоотношение, се осигуряват като работещи без трудово правоотношение.
Редът за осигуряването им е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по Кодекса за социално осигуряване, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Лицата, работещи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение по договори с повече от един работодател, следва да декларират за всеки месец поотделно сумата, върху която са направени осигурителните вноски за месеца по всеки от договорите.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение. Разпоредбата се отнася само за вноските за социално осигуряване и не изключва задължителното здравно осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правоотношение.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. При изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, като декларират пред платеца на доходи, че са самоосигуряващи се лица.
Предвид гореизложеното, в случай, че в устава на фондацията или с решения на колективния или управителния орган не са определени/договорени възнаграждения на председателя и членовете на настоятелството и надзорния съвет за положен труд, осигурителни вноски не се дължат.