Аз бих........ :yes3:
Ако направим аналогия със СОЛ - майка в болнични за бременност  и раждане до 410 ден - не се изисква прокура или друг управител за този период.
Има ли наети лица ? Ако няма то по време на болничните няма да има и дейност - не е необходимо да има друг управител.
Да, това вече става - ДУК в ЕООД-то и осигуровки върху МОД за управител там. В ЕТ-то си внася осигуровките на ниския процент, но това става дори и когато има болничен в ЕООД-то.
Причина сигурно е някое ООД още в процес на работа........ :laugh: :give_rose:
СОЛ може само веднъж през годината - до 31.01. да промени вида на осигуряването си. В случая независимо, че ще работи като ЕООД от 03.2013 СОЛ не може да подаде и промени процента на осигуряването си за 2013.
Много полезна статия, благодаря за постването и. :give_rose:
Да - ако не са платени или ако са платени, но се регулира слабата капитализация с размера на тази регулация.
10368
Приключването на 611 сметка е съгласно Вашата счетоводна политика, но по-коректно би било да се приключи чрез преминаване през приходна сметка, за да отрази резултата от тази дейност , съответстваща на въпросния приход . Сметка 125 приключвате следващата календарна година , за да може салдото по 125 към 31.12. да дава информация, за резултата от дейността през текущата.
Полето с ЕИК е налично в началото на декларацията и го попълвате, за да отразите в коя фирма и в какво качество - ЕТ или съдружник в ООД - ще упражнява дейност СОЛ. Долу при чекване на вида на осигуряване вече няма ЕИК, чрез който се осигурява лицето - промяната всъщност е там.
Отразената на разход сума и осчетоводена по разходна сметка давате в увеличение на резултата при преобразуването му в ГДД на реда за счетоводни грешки по чл.75 ЗКПО. Изчислявате данъка за 2011 все едно е била отразена тази сума на разход 2011 и с разликата коригирате дължимия данък за 2012. Съгласно новата редакция на чл.75 информирате НАП за това, за да предприемат действия по отразяване на реалното задължение за 2011 г.
Данъчната основа служи само за изчисляване на ДДС по сделката , а не за осчетоводяване на прихода от същата.
Процедурата е по чл.126 от ЗДДС.Действително се уведомява НАП - това е законовият начин. Практиката обаче не винаги съвпада с него..........  :smile1:
".....Аз си мисля, че не е задължително да му формирам незавършено......"

Независимо от всичко обаче то си е налично - това незавършено производство и е формирано от набраните за бъдещата продукция разходи..........
Много зависи с какво точно се занимава този ЗП.........
Не съм много веща в осигуряването на земеделски производител, но има някои мерки, по които ЗП е задължен да се осигурява на не повече от 4 часа. Имам такива назначени лица на трудов договор и те са на 4 часа точно по тази причина. Прилагам тука и един коментар от М-во на земеделието по въпроса.

http://www.dnevnik.bg/evropa/evrofinansirane/kazusi/2010/04/26/891646_otgovor_na_kazus_dopustimo_li_e_da_se_osiguriavam_na/
С начислените лихви по кредит между юридически лица не се преобразува финансовия резултат , независимо дали са платени или не освен, ако не се налага да правите регулиране на слабата капитализация .

ЗКПО
Регулиране на слабата капитализация
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула.............
Ако собственикът на ЕООД полага личен труд в ЕООД, различен от управленски трябва да се осигурява и като СОЛ. Ако се осигурява обаче като СОЛ то в това си качество би могъл да полага личен труд и да извършва и управленска дейност.
Дали може да се осигурява на 4 часа и да управлява 4 часа ? А през останалото време кой ще управлява ?
Само това не ми харесва - сключва ДУК по време на болничен и още първият ден е в неплатен отпуск..............защо тогава го е сключил ?
ДУК не е по Кодекса на труда, но все пак зависи какво сте договорили .......Още се сключва ДУК и почва с неплатен ? И защо въобще иска да е с ДУК, като може да управлява и в качеството си на  СОЛ ?
КСО
чл.40
......
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност...

Това са случаите, когато биха се платили дни след прекратяване на осигуряването.........ср ед тях не фигурира самоосигуряване.