За да съм по спокойна  , има ли образец   в който лицето заявява "Данните да се вземат от ПР или свободен текст.

Да, има - предоставят го на място в НОИ при поискване.

Ако няма методика даже не знам какво бихме посъветвали собствениците на фирми относно критериите на разделяне на даден разход за фирмен и личен. Едва ли те ще ни съдействат и улеснят в тази ситуация - по-вероятно е да очакват наш съвет относно това как да процедират . Ако смятат това да се приеме със сигурност трябва да има ясни и недвусмислени правила за приложението на тази идея. А какви ще са те - много ми е интересно ! Не се споменава никъде / поне аз не срещнах / практика по точно този въпрос в други страни - членки .

В разработката на Катя Крънчева са обхванати всички аспекти на евентуалната промяна в Правилника за прилагане на ЗДДС и няма какво повече да се добави. Картината , както се казва не е радостна. Неогледана от всички страни ситуация, последици , които рефлектират и върху физическите лица...Едно ми изглежда повече от странно, незаконосъобразно, недомислено и какво ли не още :
Счетоводството се води на база първични документи, отразяващи извършените стопански операции. За пръв път като "първичен документ" ще бъде използвана "личната преценка". Личната преценка на счетоводителя, на собственика и най-накрая всичко ще се финализира от личната преценка на данъчния служител. Липсата на методика за определяне на това лично потребление отваря широко вратите на незаконността и увеличаването на делата по този повод между фирми и НАП.
Аз искрено се надявам това да не мине в Парламента, поне не и без методика.Освен, ако не се цели именно такъв хаос и своеволия по въпроса.

Разликата е 2.46. Но нали и здр. калкулатор изчислява също лихви. Или на място да отида. Не искам после да ми се влачат с години остатъци...

Аз бих "заложила" на сумата, която се вижда при проверка с ПИК.

ЗЗД
.........
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

ЗЗД не вменява задължителна писмена форма на договор, сключен съгласно разпоредбите на същия. Писмената форма е единствено, ако е задължителна за определен вид договори или , ако не е задължителна е предпочетена като форма от  двете страни .

едно мнение на С.Българенска

Отдавна се мъча да убедя доста хора, че е така. И реално разполагаме с 5-6 дни време за реакция. От там нататък само сумите в увеличение можем да допълним по ел.път, а за тези в намаление трябва да отидем в НАП.
При мен разликата е комбинирана и като отида там ще видя какво ще ме посъветват да направя.
Благодаря за отговорите.

Абсолютно е вярно това! А при Вас с тази комбинирана разлика и в плюс и минус трябва да отидете в НАП и да подадете на място , защото не може да подадете само разликите в плюс без тези в минус тъй като няма да имате равнение на Д1 и Д6.

Винаги съм смятала, че срокът за подаване на корекции на Д6 е последната дата на месеца, следващ месеца за подаване на обр.6. Системата на НАП обаче ме е опровергавала винаги, когато се е наложело да правя такива корекции като Вас сега.  Срокът е до последния ден на месеца  за подаване на обр.6 и във Вашия случай това е 30.11.2015 . Следва да отидете на място в НАП.

" Би следвало да пише вместо се отразява същия документ със знак минус, да е формулирано да се отразява с противоположен знак."

Доколкото - (- ) = + можем да сметнем, че и сегашният текст устройва ситуацията.

Една такава декларация би ни послужила за основание да чекваме или не наличието на ползване за лични нужди на стоки, услуги и прочие. Въпросът е, че следва да разясним на собствениците смисъла и  последиците и с оглед на това да имат и те едно информирано взето решение. Иначе как да докажем, че няма смесено ползване ? Откъде сме сигурни , че няма ?
С една дума ще имаме "диалози" със собствениците и дано имаме и разбирателство. Това с декларацията и на мене ми е минавало през ум - ако един човек е добър бизнесмен и милее за бизнеса си ще разбере и важността на всичко това.

 Софтуера обаче няма да приеме при тип на документа КИ знак плюс.

Пробвахте ли го това ? Стана ми интересно и опитах - става / с моя софтуер / .

При нас обслужващата касовия апарат фирма сваля отчета на флашка и ни го разпечатва.

Да, имат вградени касови апарати и се отчитат чрез месечен отчет от същите.

Най-накрая прословутите нотариални такси си намериха място под слънцето. Само като си помисля колко дискусии и писма разясняваха правилността на включването им в данъчната основа.......сега вече ни го "разясниха" както това стана и със запорите . Разтълкувано е .
Виждам доста новости по същество , които ще водят до по-сериозен данъчен контрол. Тези лични нужди на собствениците дано " понамалеят " или по-точно казано дано вече не се удовлетворяват от фирмите им.
Тази промяна за описа на наличните активи е добра, но дано си оправят и продукта за онлайн подаването на същия. Наложи ми се да подавам опис с към 100 реда и блокираше през ред...така и не стана и го правих на ръка в екселска таблица .
Като цяло мисля, че европейските директиви определено имат положително влияние при актуализиране на законодателството ни.

n_alex76.

този ми отговор по-горе не е за този въпрос. Грешката е моя.
Не се замислих дали лицето ще има от достатъчно ДДФЛ удържан, а тръгнах да мисля дали работодателят ще има от какво да си го прихваща...

Проблем ще е , ако облагаемият му доход за годината е под 2000 или 2200 лв.

Вернооо, да - сигурно дядо Коледа ми е замаял главата.

За мен, по-добрият вариант е ако мъжът й работи по ТД и има по-големи облагаеми доходи, да се подаде декларацията при неговия работодател, за да могат да си ползват облекчението в пълен размер.

Какъв е проблемът и при вас да си получи сумата в пълен размер ?

Няма проблем да си подаде декларацията при вас - ще възстановите сумата, а ще приспадате същата от следващи вноски за дължими суми ДДФЛ.

Т.е. може ли да му откажат пенсия с условието преди това да плати здравните си задължения?

Според мене - не.

609/4538 - с непризнатата сума и в ГДД увеличаване на резултата с нея

ЗКПО
..........
Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
.....................
3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели;