Данъци
   Дружеството ни извършва продажби на физически лица, за които на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не издава фактури, а отчита продажбите с отчет по чл. 119 от закона. През м. май 2014 г. установихме, че е пропуснато отчетът за м. януари 2014 г. да бъде отразен в дневника за продажбите и в справката-декларация по ДДС за периода. Как може да поправим пропуска, без от това да произтекат санкции за дружеството? Приложима ли е в случая глобата, предвидена в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС? Следва ли да уведомяваме писмено за грешката съответната ТД на НАП, от което да следва евентуална ревизия?

   Редът за извършване на корекции вследствие на допуснати грешки в подадени справки-декларации за ДДС (и VIES декларации) вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри (дневниците за покупки и продажби) е регламентиран в чл. 126 от ЗДДС. В неговите разпоредби възможностите за корекции на грешките са обособени в две групи: грешки, установени до изтичането на срока за подаване на справката-декларация по ДДС за съответния период; и такива, установени след този срок. Начините за тяхното коригиране са регламентирани съответно в ал. 2 и ал. 3 на същия член от закона.
В случая грешката, състояща се в неотразяване на отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона за м. януари 2014 г., е установена няколко данъчни периода по-късно, т.е. тя е установена след изтичането на срока за подаване на справката-декларация за този данъчен период. Следователно е налице хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като се налага да бъде коригиран пропуск за неотразен документ в данъчния период, в който е трябвало данните от него да се посочат в справката-декларация за периода.
Съгласно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се налага писмено да бъде уведомена съответната ТД на НАП при неправилно отразени документи в отчетните регистри. В случая тази нормативна хипотеза не е налице, поради което такова уведомление не следва да се извършва.
Корекцията в случая следва да се извърши по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона, според който грешки в декларирането, изразяващи се в неотразени документи в дневниците за покупки и/или продажби, установени след изтичането на срока за подаване на справката-декларация, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период.

   Следователно в случая дружеството следва да отрази данните от неотразения отчет за продажбите в дневника за продажбите за м. май 2014 г., когато е установена грешката. По този начин данните за сумата на начисления ДДС и съответстващата му данъчна основа ще бъдат отразени и в подадена справка-декларация за ДДС за м. май 2014 г., макар и с четири данъчни периода закъснение.
Що се отнася до прилагането на санкцията по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размера на определения вследствие пропуска по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. в случаите, при които регистрирано лице не издаде или не отрази данъчен документ в отчетните регистри за съответния период, в случая е налице, макар и формално, основание тя да не бъде приложена. В разпоредбата на въпросния член е регламентирано, че определената в него санкция се прилага за неотразен в отчетните регистри данъчен документ, а съгласно чл. 112 от ЗДДС отчетът по чл. 119 от закона не е квалифициран като данъчен документ. Това дава основание да се приеме, че в случая на дружеството ще бъде начислена само лихва за забава.