В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
 ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
 С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2520/2015 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 988 от 29.10.2015г. по касационна жалба на Югозападен университет „Н. Р.” [населено място] чрез пълномощник В. Л. гл. юрисконсулт е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5367 от 19.12.2014г. по в. гр. дело № 819/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 4355 от 16.06.2014г. по гр. дело № 169/2014г. на Благоевградски районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ до размер на 4165,28лв. и лихва върху сумата, считано от 30.07.2013г. и вместо това Югозападен университет „Н. Р.” [населено място] е осъден да заплати на проф. Д. Н. К. сумата 4165,28лв. представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва считано от 30.07.2013г. до окончателно изплащане на задължението.
Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос - от кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ - от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото работникът или служителят първоначално е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или работникът или служителят, съобразно своя интерес, може да претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от последващ работодател.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК постановява - при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж.
От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурител стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерии - работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.
От посочените елементи формиращи фактическия състав на плащането по чл. 222, ал. 3 КТ, за отговора на поставения правен въпрос, съществено значение има предпоставката еднократност на обезщетението, което се изплаща само веднъж, при настъпване на посочените в правната норма условия - прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж, съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж - при възникване на правото за пенсия. Налице е съвпадение между точния разум и текста на правната норма, която не е повлиана от други (странични) норми, които да изменят приложното й поле, в резултат на което, работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл. 233, ал. 3 се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващото прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по давност.
В този смисъл, макар да е даден отговор на друг правен въпрос, е приетото от Върховния касационен съд при преценката на принципа за еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ с решенията по гр. дело № 969/2014г., четвърто г. о. и гр. дело № 1296/2013г., трето г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК - принципът на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, включен изрично в хипотезиса на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент; той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото; придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Такова разрешение на поставения правен въпрос е дадено и с решението по гр. дело № 2506/2005г., трето г. о., ВКС - ако ищцата е придобила право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при предходно прекратяване на трудовото правоотношение, тя няма право на обезщетение на същото основание от следващия работодател, като без значение е обстоятелството дали тя реално е получила обезщетение при предходното уволнение; от значение е обстоятелството, че тя вече е придобила правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ пред другия работодател. Посочената съдебна практика следва да бъде споделена.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ. Поддържа се, че съдът не е приложил правилно принципа за еднократност и погрешно е разкрил смисъла вложен в правната норма, довело да незаконосъборазност на крайния извод за основателност на иска в уважения размер.
Ответницата Д. Н. К. чрез процесуалните си представили в съдебно заседание оспорва касационната жалба. По съществото на спора се излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери решението във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Прието е с обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ е създадена в полза на работника и законодателят не е въвел изискване обезщетението да бъде заплатено от този работодател, при когото е възникнало правото. Законът не е въвел условие, от кого работникът следва да получи обезщетението, а е постановил, че то се изплаща само веднъж. В този смисъл е прието, че право на работника е да прецени, кога и срещу кой работодател да упражни правото си по чл. 222, ал. 3 КТ, съобразно своя интерес. Ищцата не е получила обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение от работодателя, при когото правото първоначално е възникнало и с оглед на въведения принцип за еднократност на изплащането му, съдът е приел, че при прекратяване на трудовото й правоотношение с последващия работодател - настоящ ответник, при когото е работила седем години, на ищцата се дължи обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за два месеца от 4165,28 лв. - размера на присъдената сума.
Решението е неправилно.
Отговорът на поставения правен въпрос налага извод различен от приетия с обжалваното решение.
От фактическа страна не е било спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по сключен трудов договор на 26.04.2005г., прекратен със заповед от 10.07.2012г., както и че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищцата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, още при предходния си работодател; ищцата не е упражнила правото си на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при предишния работодател, при когото е имала трудов стаж 17 години и четири месеца, при трудов стаж при ответника възлизащ на 7 години и два месеца.
При тези фактически обстоятелства, с оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, от правна страна следва да се приеме, че искането за плащане на гратификация по чл. 222, ал. 3 КТ, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, възникнало при прекратяване на трудовото правоотношение с предходния работодател на ищцата, предявено срещу работодателя, с когото тя впоследствие е сключила трудов договор, при прекратяването му с този работодател, подлежи на отхвърляне. Както бе посочено в отговора на поставения правен въпрос, принципът на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ произтича от това, че служителят придобива право на пенсия веднъж; това право възниква към определен момент и то може да бъде реализирано спрямо този работодател, при когото е възникнало правото. От значение е обстоятелството, че ищцата вече е придобила правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с предходен работодател и няма право на обезщетение на същото основание от следващия работодател - израз на заложения в правната норма принцип на еднократност на гратификацията, която по своя характер изразява отблагодаряване за дългогодишна служба, а не на обезвреда.
При тези съображения, като незаконосъобразно, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която иска по чл. 222, ал. 3 КТ е уважен за сумата 4165,28 лв. и в частта на направените разноски в размер на 166 лв., и вместо тава по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново решение, с което искът се отхвърли.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата ще следва да заплати направените от ответника съдебни разноски за касационното производство в размер на 513,30 лв.
Съдът не обсъжда определение от 06.03.2015г. постановено по реда на чл. 248 ГПК по молба на ищцата К., поради липса на жалба от Технически университет „Н. Р.”.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 5367 от 19.12.2014г. по в. гр. дело № 819/2014г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 4165,28 лв. и в частта за съдебните разноски в размер на 166 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на проф. Д. Н. К. [населено място], [улица] против Югозападен университет „Н. Р.” [населено място], [улица] правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 4165,28 лв., ведно със законна лихва считано от 30.07.2013г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Н. К. да заплати на Югозападен университет „Н. Р.” [населено място] съдебни разноски за касационното производство в размер на 513,30 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 ЧЛЕНОВЕ