Не в кръга на неосигурените, смея да забележа, а "лицата които не подлежат на осигуряване по ал.1,2 и 3......"не внасят социални осигуровки, по изброените алинеи и те не внасят, нали така. За това мисля, че попадат "чл.40, ал.5 ЗЗО" след като няма изричен текст в ЗЗО.

Мисля, че категорично сте в грешка при тълкуването на КСО и ЗЗО в този случай. Това, че едно лице е пенсионер и е избрало / каквото право има / да не се осигурява за ДОО не го прави безработно лице по чл.40 ЗЗО, а то си е СОЛ със задължението за здравно осигуряване като такова. С една дума следва да внася здравни осигуровки върху 420 лв. в размер на 33.60 лв.. Ако бяхте права нямаше да има нито един пенсионер СОЛ с вноска от 33.60, а щеше да е 16.80 - кой счетоводител щеше да осигурява неправомерно СОЛ на по-висок доход ???
Писмо № 94-00-114 ОТ 03.05.2010 Г.
 
Скрит текст :

За годишното изравняване - не забравяйте в колона 3 на Т2 да впишете размера на пенсията и тогава да изчислите сумата , върху която ще дължите изравнителни вноски
Трябва ли да я анулирам и да пусна нова с датата на плащането?

Всъщност срокът за издаване на фактура за аванс е 5 дни от датата на плащането .
Този договор за счетоводно обслужване едва ли би могъл да бъде "по-граждански".........типичен пример за граждански договор за извършване на определена работа.
ЗЗО
Скрит текст :

Къде в чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО видяхте възможност лицата по чл.4 ал. 3, т. 1, 2 и 4 да имат "възможността" да не се осигуряват здравно върху 420 лв  ?
Според мене няма как да е осигурен след прекратено ТПО. И няма как да е във ведомостта след като не е вече наето във фирмата лице. Не се подава и Д1. Преди две години съм имала такъв човек - не съм подавала Д1, не е бил във ведомостта. Сега освен, ако има някаква нова практика......
Само още нещо - след като ми се представи болничният лист аз го подавам в НОИ но на вид осигурен какво да посоча? За това лице Д1 трябва ли да подавам?

Може би няма да посочвате нищо, защото по-горе в т.1 ще отбележите, че към датата на болничния лицето не е осигурено за съответния риск. На практика лицето има прекратено ТПО, но има право на болнични до 30 ден след датата на прекратяване. Така мисля.
Сървърите са напълно амортизирани и  са отписани от амортизационният план.

Пълното амортизиране не е причина един ДМА да се отпише от САП. Ако се използва в дейността на фирмата / макар и напълно амортизиран / следва да стои в САП, а да e отписан от ДАП.
Датата на сключване може да е различна от първия ден в осигуряване. Примерно в договора може да е предвидено лицето да се яви на работа след 10 дни. В такъв смисъл пишете дата на сключване реалната дата на сключване на ТД. За срок на договора посочвам последния ден в осигуряване. Тука има доста теми по въпроса и различни мнения , но пиша последния ден в осигуряване и не съм имала проблем с това.
"стойност на сделката :  256.93 / данъчна основа /"

А тази сума как осчетоводявате ?
Не мисля - направете аналогия в случая.. :smile1:
Не виждам техническа възможност в СИС да посочиш различен осиг. доход по фондове, а и нормативна не виждам за това. Все пак някой може и по-запознат да е .
А ако имаше пенсия? Нали трябваше пък нея да извадя, ако иска осигуряване.

Това изваждане май става само в Т2.
В СИС не е предвидено да се посочва осигурителен доход отделно за ДОО и ДЗПО и от друга страна за ЗО.
Според мене - не.
" В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен на или надхвърля 15 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка"

Смятам , че става дума не за глобално изплатения дивидент от дружеството, а за този към всеки един съдружник.
 :good:
Дано да е станало ясно, че решението на ОС на търговско дружество за разпределение на дивидент, съдържа толкова сделки, колкото съдружници има в дружеетвото.
Благодаря на всички за изказаните мнения !
Като заключение - назначихме лицата по чл.230 на 90 % от МРЗ , което е "позволено" от чл.230 ал.5 КТ като обаче осигуровките са върху пълния размер на МОД за длъжността . Разбира се, възможен е и вариантът работодателят да пожелае да даде по-висока РЗ, но в случая се придържахме към сумите, които ще бъдат възстановени от АЗ.
Във връзка с темата да споделя нещо. Имам фирма, в която съдружници са 9 човека. Имат и адвокат, който обслужва фирмата. Неговото тълкуване на същата тази ситуация е , че когато Решението на ОС за разпределение на дивидент се отнася за всички тези 9 съдружника отправна точка е каква част е разпределена на всеки, а не общо на всички. Т.е. разглежда взетото Решение като породено задължение за изплащане на дивидент на всеки един поотделно и в случай, че сумата на 1 човек не надвишава 9999 може да се плаща в брой. Обяснявала съм ЗОПБ от "своята камбанария", но практикуват така, както адвокатът го тълкува. Освен в тази фирма не практикувам от съображение за предпазливост това в други фирми, но си мисля, че логиката е именно такава - плащане според частта на всеки поотделно.
Дори съм си представяла следния чисто теоретичен случай : Да кажем на ОС се взема решение да се направи дарение на фирма А за 5000 лв и на физическото лице Б за 7000 лв. И какво ? като е едно решение да преведем по банка на А и Б сумите, защото случаите им са разгледани на едно събрание и Решението е с един Протокол ли ?