"РЕШЕНИЕ № 14176 ОТ 18.12.2008 Г. ПО АДМ. Д. № 8851/2008 Г., І ОТД. НА ВАС

Чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.)
Чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.)
Чл. 134 ТЗ
Чл. 280 ТЗ


Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

при секретар Василка Кадийска и с участието на прокурора Николай Чирипов изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 8851/2008

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на "Ерато Холдинг" АД - гр. Хасково срещу решение № 155/25.03.2008 г., постановено по адм. д. № 3062/2007 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № 297/03.07.2006 г. на ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" за начислен данък върху печалбата за 2000 г. в размер на 5694,94 лв. и за 2002 г. - 3434,48 лв., както и данък за общините за 2000 г. - 2531,08 лв. и за 2002 г. - 2544,18 лв. и начислените лихви за определените данъчни задължения, които за 2000 г. са в размер на 5621,85 лв., а за 2002 г. са 2384,01 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че временните парични вноски представлявали кредити. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Никифорова.
Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като в случая липсва идентичност между дъщерните дружества, на които са отпуснати кредити и липсват доказателства за взети решения на общите събрания за предоставените суми.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата Административен съд, София-град е приел, че сумите в размер на 112 521,69 лв. за 2000 г. и 58 419,38 лв. за 2002 г. не представляват допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 и сл. от ТЗ, а отпуснати кредити на дъщерните на холдинга дружества. В тази връзка съдът не е кредитрал частта на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която за всички предоставени суми има протоколи от общи събрания на дъщерните дружества. Съдът е обсъдил в решението си, че жалбоподателят пред ревизиращите органи е твърдял, че предоставените суми на дъщерните дружества представляват кредити по смисъла на чл. 280 ТЗ, а за първи път пред съда излага мотиви, че тези суми представляват допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ. Съдът е обсъдил и счетоводното записване на тези суми от холдинга - дебита на с/ка 225 "Предоставени заеми" на дъщерни дружества срещу кредитиране на с/ка 503 "Разплащателна сметка в лева", а от дъщерните дружества осчетоводяването е по дебита на с/ка 503 и кредита на с/ка 152 "Получени дългосрочни заеми". Обсъден е от съда и Националния сметкоплан, в който допълнителните парични вноски на съдружниците по смисъла на чл. 134 ТЗ се осчетоводяват по кредите на с/ка 102 "Допълнителен капитал" в кореспонденция със сметките от група 50 "Парични средства". Относно начислените от ревизията лихви съдът е изложил мотиви, че предоставените от холдинга на дъщерните дружества кредити представляват сделки между търговци и не представляват банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ, а по чл. 240 и сл. от ЗЗД, третиращи заеми за потребление и правилно са начислени лихви по смисъла на чл. 86 ЗЗД. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) в редакцията й за 2000 г. и 2002 г. предвижда минимален и максимален праг на лихвения процент при сделки между свързани лица, каквито са холдинга и дъщерните дружества на основание § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ЗКПО (отм.). Направен е извод от съда, че тъй като холдинга и дъщерните дружества не са договорили лихвен процент върху предоставените в заем суми, то следва да се приложи минималния лихвен процент - законовата лихва, намалена с 1/4 съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.). Обсъден е в обжалваното решение и НСС-18 "Признаване на приходи" за 2000 г. и НСС-18 "приходи" за 2002 г., съгласно които приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихва се признава, когато сумата на приходите може да бъде надлежно изчислена и предприятието има икономическа изгода от сделката, като приходите се признават пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива.
Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно постановено.
Основният въпрос по делото е дали сумите в размер на 112 521,69 лв. за 2000 г. и 58 419,38 лв. за 2002 г. представляват допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 и сл. от ТЗ или са отпуснати кредити на дъщерните на холдинга дружества и налице ли е основанието, възприето от органа по приходите - чл. 23, ал. 2, т. 16 (за 2000 г.) и чл. 23, ал. 2, т. 17 (за 2002 г.) във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.). В зависимост от разрешението на този въпрос, се определя и съответното облагане с преки данъци на касатора. Първоинстанционният съд правилно е отразил в решението си, че по време на ревизията твърденията на касатора са били, че тези суми са отпуснати кредити на дружествата. Едва с възражението си срещу ревизионния доклад касаторът е променил твърдението си, въвеждайки ново, а именно, че процесните суми представляват допълнителни парични вноски. Ясно е, че тези твърдения следва да се обсъждат не изолирано, а в съвкупност с доказателствата, събрани по делото. От тях е видно, че едва в съдебно заседание касаторът е представил решения от общи събрания на дъщерни дружества, както следва: "Ерато Лес" ООД, "Ерато Продукт" ООД, "Ерато Ресурс" ООД, "Ерато Инженеринг" ООД, "Ерато Трансо" ООД, "Ерато Уникал" ООД и "Родопи Принт" ООД, според които съдружниците се задължават да внесат допълнителни парични вноски с оглед необходимостта от допълнителни оборотни средства. Тези протоколи обаче не съдържат достоверни дати и не може по категоричен начин да се установи, че те са съществували към момента на отразените в тях дати, нито са били представени по време на ревизията. Не са представени и доказателства, че холдинга с временните парични вноски ще покрива загуби или се нуждае от допълнителни финансови средства, каквото е изискването на чл. 134, ал. 1, изречение първо ТЗ. Освен това по делото няма доказателства дали отразените в протоколите парични вноски действително са внесени. Оплакването, че ревизорите не са им ги изискали, е неоснователно. Ако те са съществували като съставени на датите, които са отразени в тях, то касаторът е могъл по своя преценка да ги представи на ревизията.
Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно бил приел, че допълнителните парични вноски се отразяват на капитала на дружеството. В разпоредбата на чл. 134, ал. 3 ТЗ законодателят наистина е приел, че допълнителните парични вноски не се отразяват на капитала на дружеството, но се има предвид основния капитал, който се вписва в съответния търговски регистър. В обжалваното решение съдът няма такива твърдения. Допълнителният(запасен) капитал на дружествата обаче, който не подлежи на вписване в търговския регистър е различен от основния капитал, но относно него по решение на общото събрание, може да се приеме той да се трансформира в основен. Допълнителните парични вноски безспорно представляват вътрешно кредитиране и се отразяват в допълнителния (запасен) капитал и той се използва за покриване на загуби за текущи или минали години. Относно счетоводното отчитане правилно съдът се е позовал на Националния сметкоплан, действал до 31.12.2001 г. и е приел, че допълнителни парични вноски от съдружниците в холдинга се отчитат по с/ка 102 "Допълнителен капитал", като при връщането им се съставят обратни счетоводни статии, с изключение на случая, посочен по-горе, когато е взето изрично решение допълнителния капитал да се трансформира в основен. и тогава счетоводното отразяване е Дебит с/ка 102 срещу Кредит с/ка 101. В процесния случай счетоводното отчитане е извършено при отразяване на с/ка 225/6, по която се отчитат дългосрочните заеми и те не се отъждествяват с допълнителните парични вноски по чл. 134 ТЗ. В тази връзка правилно в обжалваното решение съдът е направил разграничение относно това как се отчитат счетоводно предоставени заеми и как допълнителните парични вноски, като в тази връзка правилно е отразил, че процесните суми за 2000 г. и 2002 г. са отчетени счетоводно като заеми по смисъла на чл. 280 ТЗ. В този смисъл правилно съдът е приел, че начинът на отчитане в счетоводството на отпуснати заеми на дъщерните дружества и направени парични вноски е различен, макар че и последните представляват временен заем, тъй като представляват вътрешен източник на финансиране, без да се отразяват на основния капитал на дружеството. Освен това съдът се е съобразил и с размерите на предоставените заеми през 2000 г. и 2002 г. във връзка с чл. 280, ал. 2 ТЗ, тъй като те не надвишават 10 пъти размера на капитала на холдинговото дружество. Относно възражението на касатора за приложението на чл. 26 ЗКПО (отм.) законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че след като дружеството не е начислило разходи за лихви, не следва да се прилага правилото за регулиране на максималния размер на признатите лихви при данъчното облагане.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение правилно и като е потвърдена констатацията на приходната администрация за приложение на чл. чл. 23, ал. 2, т. 16 (за 2000 г.) и чл. 23, ал. 2, т. 17 (за 2002 г.) във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.), съдът не е допуснал визираните от касатора нарушения, водещи до отмяна на решението в обжлаваната му част. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Предвид изхода на делото разноски на касатора не се присъждат.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 155/25.03.2008 г., постановено по адм. д. № 3062/2007 г. по описа на Административен съд, София-град в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване."

ЗДДС
.............
Чл.26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на
неустойки и лихви с обезщетителен характер