Отговорът е в пряка зависимост от това под кой ДДС номер е издадена фактурата . И да - стана ясно, че доставчикът има ДДС регистрация и в двете страни, но кой ДДС номер е във фактурата ?

Обърнете внимание на текста от линка :
" за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;"


Може би осигурителният стаж на тези ваши познати не е съгласно законодателството на друга държава ? И съответно за Вас също ще има значение съгласно чие законодателство е положен трудовият Ви стаж.

В подкрепа на Хиксчето за размера на обезщетението за времето в Англия :
http://www.noi.bg/en/benefits/benefits/101-unemployment/625-pokso

Закупен материал от фирма в Германия. Фирмата е регистрирано по ДДС и в Германия и в България. Има регистрирано ДДС в  BG.
Как трябва да осчетоводя фактурато като обиктовена с начислено ДДС или като ВОП и
с Протокол

В питането няма достатъчно информация за отговор. Вижте определението за ВОП и преценете имате ли ВОП или не.

Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Питането за фактурата остава - кой е издателят  ?

diana marinova  ,
Може да видите и този линк :


http://qwerty1/1305-oschetovodjavane-na-revizionen-akt/

Вероятно за да спази счетоводните норми и правила

В случая кои точно ?

Въпросът ми е по какъв начин трябва да се отрази в счетоводството на дружеството промените в ревизионния акт през 2019 г. и новите суми как ще повлият при попълването на ГДД за 2019 г.?

Здравейте !
В резултат от обжалването на акта имате възстановена сума от 5400 лв. . Бих взела следните операции :
ДТ 459 / Разчети с бюджета / / КТ 122 - със сумите, отпаднали от акта / вкл. лихви /
ДТ 503/КТ 459   - при възстановяване на въпросните 5400

Разбира се, може да ползвате и други сметки по Ваше усмотрение - примерно 452 за данъка и 459 / или друга / за лихвите.

/ _{Не знам защо сте осчетоводили акта в частта му за корп. данък по 609 вместо направо да намалите 122, което е и крайния резултат от тази операция . Ако следваме тази логика сега "падането" на сумата от 4000 лв. корпоративен данък на приход ли бихте я осчетоводили ? ? ?} /

Здравейте,
не мога да се съглася, че съответните доказателства се отнасят и към декларация. "Или" разделя и обособява двете различни възможности.
Обективно погледнато НОИ не се интересува от липсата на доказателства към Декларацията, но определено има последствия от липсата на доказателства към Заявление - декларацията.
Хубав ден!

Нищо не пишело в наредбата, пише само нова декларация в срок 3 работни дни и нови доказателства към нея! - ами освен да ви представи детския си спестовен влог в картинки и комикси, че да пише.

Цитатът точно гласи :
" Чл. 5. В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на банковата сметка за изплащането им, осигурените лица представят нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея. "

Доказателствата са към Заявление - декларацията, а не към декларацията.
http://www.nssi.bg/forusers/forms/239-maternity
 От този линк всеки може да види за какво се отнасят Заявление - декларациите. Именно за тях се изискват "съответни доказателства" , а доколкото банковата сметка се обявява чрез Декларация в чл. 5 не е посочено изискване да има доказателства за нея.
Принципно погледнато няма законодателно изискване да се носи документ от банката, но няма и забрана да се изисква от осигурителя. Достатъчно е да има попълнена Декларация от наетото лице.

_{Иначе това с картинките и комиксите не го разбрах...и него го няма в Наредбата май...}

Изпращането на стоките до адреса на собственика и конкретно до самия собственик не отговаря на определението за дистанционна продажба. Те ще се продават впоследствие, а не се изпращат от страната в качеството си на вече продадени стоки на лице от ЕС.
И аз мисля като GALIANAH , че става дума за място на стопанска дейност в Германия и следва да се обърне внимание на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС .

Защото осчетоводяваме счетоводни разходи, които не са данъчно признати - единият път имаме разход, а втория / в ГДД / имаме увеличение на финансовия резултат.

трябва ли да си ги изчисля година по година лихвите и да ги осчетоводя като намаля печалбата за минали години или трябва всичко в текущата година?

Сигурно имате предвид осчетоводяване в 122, а аз имах предвид прилагане на чл.75 и корекция на ГДД. Каквото и да изберете - 122 или на разход и увеличение на счетоводния резултат ефектът ще е един и същ.

Тоест да разбирам,че дори и след една година да беше потърсено това обезщетение, периода си е от средата на септември до средата на октомври и при всички случаи щяха да се правят корекции?

Сама сте си отговорили благодарение на подсказката на Марпан.

Въпросът ми е такъв- трябва ли да си ги изчисля година по година лихвите и да ги осчетоводя като намаля печалбата за минали години

И като направите това да ги посочите и в увеличение в ГДД като данъчно-непризнати разходи - има ли смисъл ?
Същият ще бъде ефекта като си ги осчетоводите за 2019.

Да.

със същите като на вече подадената за съответния месец

Прочетох цялата дискусия, но не разбрах изравнителните  вноски къде отиват

Къде искате да отидат ? Не и в персоналния регистър, който е за авансово внесените осигуровки. Отиват чрез ГДД и Т1 и Т2 в системата на НАП и НОИ. При пенсиониране се вземат предвид. Пазете си подадените декларации.

Но необходима ли е регистрация по ЗДДС, ако онлайн магазинът ми има само профил в Facebook/Instagram, но не се рекламирам там, не получавам фактури за рекламация?

А пари получавате ли ?

В самото начало на питането не ставаше въпрос за невъведени в действие активи. Отговорите касаеха въведени в действие активи, които вече не се използват в дейността на фирмата. Почти в края пишете, че тези активи не са въведени в употреба. За невъведени в употреба активи ЗКПО е ясен - иска се документ за въвеждането им в употреба, за да се начисляват данъчни амортизации.
СС 4 " казва " за счетоводните амортизации следното :
" 6.1. Начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба. "

Често този актив макар и невъведен в употреба е консервиран с оглед  негово бъдещо ползване. Консервиран ли е или не е  при вас ? Имате и счетоводна политика - тя какво казва по въпроса ?
Може да купя актив и да го консервирам докато реша да го ползвам - нямам счетоводни амортизации. Може и да не постъпя така - да го въведа в употреба и просто да няма работа за неговото натоварване - начислявам амортизации. Друг въпрос колко удачно е да се занимавате с разлики в ДАП и САП.
Само с питане без някакъв анализ на различните ситуации и най-вече с оглед обстоятелствата при вас не става .
Успех !

Миксерите за които става въпрос за закупени и стоят на склад не са въведени в експлоатация ,но са заведени като ДМА  и затова не мога да преценя дали да начислявам амортизации.

Не при това положение.