Аз напълно разбирам съображенията ти, несъгласието с Кондарев е и в много други мнения, които срещам в други дискусии, но нещо не ми дава мира, както се казва, да го приема на 100 процента. Сякаш ми се иска да разбера неговата идея за нещата, защото много уважавам коментарите му. Може би нещо ни убягва........знам ли
Елементарно, делфинче :smile1:

Уловката е в това, кое е цена.
Цената е написаната в НА, а таксите са разход за онзи, който ги плаща.

В примера на Кондарев цената е 1 200 000 и по правилото на чл. 53, ал. 2:
Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС) = 1 200 000*20/120 = 200 000

Ама без да се приложи чл. 26, ал. 3, т. 1, който изрично указва, че с таксите се увеличава данъчната основа, а не цената.

Да, така е, Ирена - уловката е в цената. В разработката на И.Кондарев тази цена е по НА 1 200 000 , но за стойност във формулата прилага 1 200 000 + 27 030  = 1 227 030 . Вероятно изхожда от това, че в случая приема, че разходите ще бъдат заплатени от получателя по сделката и за него това е договорена цена по сделката. На практика така формира договорената цена.
И да, не следва да приложим чл.26 за формиране на данъчната основа, защото тука въобще не търсим такава.
В смисъл разбирам го така - договорената цена е тази по НА плюс разноските по прехвърлянето, които са уговорени да се платят от получателя .  :smile1:

Ще се поразровя за някакви други примери за или против .......

В двата примера от прикачените файлове продажбата на сграда в единия случай е с договорена цена без ДДС, а в другия случай - с включено ДДС .

При варианта с цена без включено ДДС  имаме прилагане на чл.67 ал.1 ЗДДС:
"Чл. 67. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка."
В разработения вариант от Баланс БГ е приложено точно това и правилно е изчислено ДДС съгласно чл.53 ал.1 ППЗДДС :
" Чл. 53. (1) Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула:

Д = (ДО x ДС) / 100 , където:

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
ДО - данъчната основа на конкретната доставка;
ДС - съответната данъчна ставка."

В този вариант имаме определяне на данъчна основа и формирането и съгласно изискванията на чл.27 ЗДДС .


При втория вариант имаме цена с включено ДДС и съответно е в сила чл.67 ал.2 ЗДДС и съответно е приложим чл.53 ал.2 ППЗДДС за изчисление на данъка.

" (2) Когато съгласно закона данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, размерът на данъка се определя по следната формула:

Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС) , където:

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;
ДС - съответната данъчна ставка "

Следва да обърнем внимание , че в този случай не определяме данъчна основа, а изчисляваме ДДС като тръгваме от договорената цена.
Намирам, че даденото решение на въпроса от И.Кондарев точно следва чл.53 ал.2 ППЗДДС . В случая не следва да говорим въобще за формиране на данъчна основа по чл.27, а направо изчисляваме дължимия ДДС.


Мисля, че в тези две разработки имаме не два варианта на един казус, а два различни казуса, изискващи приложение на различни членове от ЗДДС и ППЗДДС.В случая , за който е зададен въпросът става дума за цена с включено ДДС и следва да се приложи чл.53 ал.2 за определяне на данъка и съответно това е илюстрирано от И.Кондарев.

Това е мнението ми, но би било добре да се получи дискусия, защото въпросът е интересен. Четох различни материали , че много не са съгласни с мнението на Кондарев, но не намерих никъде логична обосновка защо ?

В тази тема си струва да се задълбочим малко в двата варианта, защото не мога някак да приема, че И.Кондарев ще даде неверен съвет по въпроса. Трябва да се прочете по-задълбочено и чл.53 ал.1 ППЗДДС и да се обмисли.
Прикачих го по-горе, успях да го запиша. Дава си точно според мене сумата. :smile1:

/ а, Алфичка го е копнала - това не можах нещо да го направя, но важен е резултатът /
Тами, не знам защо не ми дава да копирам готовото Приложение 6, но си излиза 2500. Попълвам първия месец 1000, втория 2000 и плащане на третия ред в дясно 500 и резултат от обработката 2500 за възстановяване. Провери си пак.
Delphine, доколкото разбирам от постовете на Рори, в случая собственика на ЕООД - то само се самоосигурява като полагащ личен труд собственик без да е получил доход от личен труд. няма какво да декларира като доход като СОЛ.

Напълно си права, sabinaP !  :good:

Рори в прав текст си е написал/а , че лицето не получава възнаграждение  за личен труд / недовидяла съм го / . Разбира се, че като не получава доходи не подава и чл.50.
Хайде, пожелавам на този собственик 2015 година големи доходи и тогава да си подаде ГДД.  :yes3:
delphine,

Прегледах линка, който си дала. Там се коментира полагането на личен труд и неговото отчитане. Прегледах и чл. 52 от ЗДДФЛ, както и указанията за попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и оставам с убеждението, че при липса на доходи, СОЛ не следва да подава ГДД.

Рори,

в текста на писмото има следния момент :

" За съдружника като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд в дружеството, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация."

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви "е" и "и" от допълнителната разпоредба, подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за тези доходи.

Лицето следва да подаде ГДД по чл.50 . :smile1:
http://plusminus.com/bg/tutorials/vat/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D1%8E%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%81


http://zdds.info/index.php?option=com_chronocontact&chronoformname=procedura921

Подкрепям написаното от Алфа . Вторият линк може да ви служи за попълване автоматично на Приложение 6 като въведете данни за месеците от процедурата и е много полезен за тестване в този случай.
сигурна ли си? защото аз съм уверена, че отиде ли някой да уведоми за невключен документ от преди година, ще се прибере с глоба. ако имаш опит в това отношение-сподели.

Споделям - не познавам някой, който след като е прочел закона отива да уведомява НАП за невключен документ. Просто защото това дори и НАП не го изискват и очакват.И те четат закони.

Темата вече е напълно изчерпана, мисля и с нищо не допринася повече каквато и да е полза някому.
http://zakonnik.bg/document/view/qanda/146574/262410

Коригиране на грешка при неотразени данъчни документи в справка-декларация по ДДС

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

Скрит текст :
за делфинчето и алфа - освен точка 1 има и точка 2 в алинея 3 на  коментирания член. и въобще цялата алинея 3 определя КАК да се направи корекция ИЗВЪН случаите на алинея 2. Не знам кое ви дава основание да преценяте, че САМО в определени случаи се прилага точка 2, а че този коментиран случай не е сред тях.

Е, стига, не четем само първите точки в членовете на законите - хвърляме и по един поглед и на другите. :)

(3) Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като:
1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи;
2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.


 В чл.126 т.2 пределно ясно си е казано - писмено уведомяване - при неправилно отразени в регистрите документи. В случая обаче няма неправилно отразяване, а имаме неотразен изобщо документ поради което се прилага т.1.
В случая законодателят не трябва да дава никакво тълкувание, а си го е казал в прав текст разбрано и точно.

И в тази връзка съвети от рода на казаното от тебе "може да подадете в текущия дневник и без да уведомявате никого. ако уведомите - ще отнесете глоба от 500 лева при всички случаи"
е една "свободна интерпретация" по въпроса нямаща нищо общо със законовите текстове.

Не знам защо обикновено се смята, че чл.126 води до уведомяване на НАП. Това е вярно в определени случаи, но в този конкретно чл.126 ЗДДС визира следното :

" чл.124
............
(3) Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като:
1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи "

Няма уведомяване, няма проблеми - установили сте грешка, поправяте я в месеца на тази констатация и тъй като тя е невключен документ прилагате чл.126 без необходимост да уведомявате НАП / включвате фактурата в месеца на направената констатация, че сте пропуснали фактурата / .
не, от март миналата 2014 г е.

Вижте и приложете чл.126 ЗДДС.
Ще си напишете сторно бележката и тя не намира действително отражение никъде, защото парите са върнати по банка, а върнатата стока е отразена / не знам защо не с КИ / с протокола, който сте издали. Ако парите бяха върнати в брой тогава щяхте да вземете операцията Дт 411 / Кт 501 .
Според мене :

продажба на стоката             Дт 411/ Кт 702
плащане от клиента              Дт 501 / Кт 411
връщане на стоката              Дт 411 / Кт 702   с минус и издадено КИ
връщане парите на клиента  Дт 503 / Кт 501
                                               Дт 411 / Кт 503
http://ekspertis.bg/document/view/pismo/137018/0/

от статията :


"Когато самоосигуряващото се лице не е извършвало дейност през целия месец или е било във временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете (при условие че е осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство”), окончателен размер на осигурителния доход следва да се определи само за времето, през което е имало дейност. За тази цел сумата от ред 13 на колона 5.3 трябва да се раздели на броя работните дни, през които е упражнявана дейността. Месечният осигурителен доход се определя, като така изчисленият среднодневен осигурителен доход се умножи по броя на работните дни за всеки един месец от периода, през който лицето е упражнявало трудова дейност."
А,защо получен доход за 2014,не трябва ли за 2015г.?
Сумата,въпреки че е за м.12.2014,нали е платена през 2015?

Нали сме на вълна подаване на декларации по чл.50 / все още / та направо за тази декларация косвено отнесох въпроса ти .  :smile1:
А то било / сега видях / за напускащ 2015 служител. Разбира се, че е така - заплатата за 12.2014 влиза в служебната бележка за 2015.  :good:

/ набързо на този човек му подадох ГДД 2014   :lol: /