Бихте могли да му начислявате и изплащате личен труд като СОЛ за този период като вече кодът за вид осигурен ще е 12. Всъщност ще имате заличаване на Д1 с код 10 и подаване на редовна Д1 с код 12.
В посочения линк към лекс-а има изказано и друго мнение, че упълномощаването на прокурист само по себе си не изисква договор, както и прекратяването не изисква анекс или предизвестие. Един вид, че в упълномощаването са упоменати правата на прокуриста . Аналогично оттеглянето на пълномощното само по себе си е прекратяване на прокурата. Доколкото сте направили договор логично е да има някакво прекратяване - било с анекс или предизвестие. Явно може обаче както без договор така и без прекратяване като процедура.
По принцип и гражданския договор и ДУ са договори по ЗЗД .Не следва да уведомявате НОИ за прекратяване на договора за прокура. Относно документа - какво е предвидено в ДУ по повод прекратяването ? Бихте могли да направите един анекс към договора и в него да уредите този въпрос т.е. да го прекратите чрез анекс. Вижте и този линк от лекс-а - препоръчва се анексът да е нотариално заверен.

http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=45948
Прави са от НОИ и  следва да търсите въпросните пари за болнични / първите три дни / от работодателя си. В противен случай се обърнете към Инспекцията по труда.
http://qwerty1/1376-prekratjavane-na-duk/

от линка :
" 3. За дата на прекратяване на осигуряването на прокурист следва да се приеме датата, на която е прекратен трудовият или гражданският му договор."
http://ekspertis.bg/document/view/qanda/138371/0/

Прекратяване на договор с прокурист

Скрит текст :

Спирате да начислявате възнаграждение, когато фактически прекратявате договора / според предвидения за това начин в ДУ - с предизвестие, анекс и прочие / , а не след вписването на това обстоятелство в ТР. Вписването има информативен характер и е последваща стъпка след прекратяване на договора с прокуриста.
Чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)
.........

(2) Работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.

Явно е от 30.07.2010. :smile1:
В какъв смисъл за контакт?
Длъжностно лице по ЗБУТ - да, но това другото не съм и чувала.

Сигурно съм го измислила в момента аз / за по-бързо /  - да, за длъжностно лице по ЗБУТ става дума. Трябва да направя един комплект документи за ИТ за една фирма, която изобщо до сега е нямала такива нито пък счети и не знам с коя дата да направя тази Заповед за определяне на това ДЛ.
Дали някой си спомня / да не търся / от кога се въведе задължителното определяне със заповед от работодателя на лице за контакт с ИТ ?
delphine, с моя ПИК мога само да подавам декларация по чл.55. Не видях за ГДД, въпреки че в сайта на НАП пише, че може.

n_alex76 ,
за 2015 година подадох на всички физически лица, на които имах да подавам ГДД чл.50 с ПИК. Може би трябва да провериш защо с твоя ПИК не ти е възможно , но наистина може. :smile1:
Работодателят не е заинтересован да отсъстват служителите му през работно време, за да си подадат ГДД.По вероятно е да поиска справка от НАП, която всеки може да си разпечата у дома с ПИК от НАП.
Другият вариант е да направят възможно подаване на ГДД за ФЛ с ПИК.

Тази опция е активна за физическите лица и те спокойно могат да си подават с ПИК ГДД . Не виждам да има проблем от гледна точка на отсъствия от работа. Изпращането по пощата е също една алтернатива, пестяща време.
И друго - пише за тази декларация че няма принудителни суми...."че към момента на подаването ? пред работодателя няма"
Т.е. ако в понеделник 19.12.16 си изкарат справка от НАП например, че нямат принудително за вземане суми им правя данъчно облекчение..

Да, това е коректно по отношение на работодателя - да не носи отговорност за последващи задължения на лицето. И наистина влиза в сила от 01.01.2017 - за 2016 следва да са подадени до 31.12, но коментарите не са излишни. Пораждат въпроси и поводи за мислене...
Един вид приемаме евентуално декларацията с пълното съзнание, че ако не е с вярно съдържание ние си правим после корекциите и тичаме да се оправяме. Не, мерси...
Ей сега ще започне масово да се отказват хората от подобни "облекчения".
Колеги, как смятате да процедирате?
1.Декларация в свободен текст?
2.Приложение от задължения на лицата от НАП?

Не знам още как, n_alex76 , но не и с декларация свободен текст. Повече клоня към ГДД чл.50 подадена от тях самите.
И сега какво да им казвам - писмена в свободен текст декларация за липса на принудителни суми а това за ГДД на обратно са го написали нещо..
И какво, ако напишат такава декларация , а се окаже , че имат задължения - после фирмата за своя сметка ли ще плаща данъка им.
Мисля си, че май най-добре ще бъде желаещите да ползват данъчни облекчения да си подават ГДД.Мога да си представя колко ще са "информирани" дали имат или не задължения.
Доколкото разбирам,това е целта-да има само една фирма. В такъв случай явно няма да е само изкупуване на дялове.

Определено няма да е само изкупуване на дялове.Като се изясни какво точно ще е тогава можете и да мислите по счетоводните аспекти на сделката.
" Адвокатът казал,че това трябва да стане чрез прехвърляне на дяловете от ЕООД-то на бащата на ЕООД-то на сина. Бащиното ЕООД ще се закрие."

От това разбирам , че физическото лице / бащата / прехвърля дела си на ЕООД-то на сина и мисля, че по този начин ЕООД-то на бащата не се закрива, а само става собственост на ЕООД-то на сина.

  Ако оставя нещата така, какъв проблем би могъл да възникне за служителя или фирмата?

 Няма да ги оставите така . Бихте могли да изпратите служебни бележки на лицата, за да си подадат ГДД и съответно да си платят данъка. :smile1: