Доста трудно се оказва обаче, един дребен търговец да вложи средства и труд за количествено отчитане на СМЗ.

Обикновено "трудността" идва от нежеланието да даде пари или за автоматизирана система в магазина или на счетоводител за заплащане на труда му по въвеждане на склад.

Отваряте ЗДДФЛ и поглеждате. Отваряте справка по чл. 73 и поглеждате указанията

Е, много гледане иска , Пъпешче...

Правилно сте посочили в чл.50 5040 лв. - попълнихте ли и Приложението за доходи от трудови правоотношения ?

Здравейте,
по принцип инвентаризацията не служи за изписване на стоки, а за установяване на липси или излишъци към определен момент. Неизвършването на инвентаризация не е причина за неизписване на стоките. Би следвало да имате заведени аналитично стоки и изписване съгласно СС като собственикът на фирмата е длъжен да Ви даде информация за изписаните стоки по видове и количества. Вижте т.9 и 10 от СС 2 - не виждам дадена от стандарта възможност за стойностно изписване на стоките _{/ не че в практиката не сме свидетели на такива случаи, но нали коментираме законосъобразния начин /} .

ЗДДС
Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

Така излиза - глоба няма. 

Е, нали Д6 е за всички наети и като имате за възстановяване 1 лв. то общата сума с код 8 ще бъде с 1 лв. по-малко , а не 1 лев.

На практика какъв размер на личния труд изплащате на лицето всъщност ?

Доколкото изравняването е годишно е важно стойностното изражение на данъка в годишен размер и формално погледнато - да, трябва да правите изравняване.

Тук не става въпрос какво мисля аз, а как мислят данъчните при проверка!
А иначе,аз мисля, че въобще не ми трябва този данък!

Данъчните трябва да мислят според законовите норми. Даже не да мислят, а да ги прилагат. Доколкото понякога текстовете са спорни се налага да мислим ние. Иначе на никого не му трябва този данък - то много работи по принцип не ни трябват  обаче това е без никакво значение.

Тази тема е доста изчерпателна, постната е и друга - би следвало да се ориентирате напълно. Тука има и още едно становище - прочетете го. То се припокрива с изразените в дискусиите такива.

http://balans.bg/5638-dogovor-s-buroto-po-truda/

Разходите за заплата и осигуровки от работодател отчитате чрез разходни сметки, приходите от БТ чрез приходна сметка. Като чета виждам, че има разминавания само по отношение на това кога точно се признава прихода. Аз също съм се колебала и в началото съм приемала приходът да се начислява и да се признава независимо от получаването му. Смятам обаче това за неправилен подход / и това не противоречи с принципа на начисляването / , защото едва след като имаме превод от БТ можем да кажем, че сме отговорили на изискванията за програмата и имаме основание да признаем прихода.
Ако не си изясните нещата и осчетоводявате без разбиране въпросите Ви няма да свършат скоро. 

Здравейте,

ще декларирате ДДФЛ за септември и октомври едновременно / с една обща сума в Д6 / доколкото 10.2016 изплащате 2 заплати и удържате данъка за тях - тази за 09.2016 и тази за 10.2016.

ако задълженото лице не си е внисало осигуровките какво се попълва

внасяло

Да, така мисля. 

Дължимите осигурителни вноски за времето на ДУК не са Ваше задължение / включително здравните /. Фирмата Ви ги е удържала и е нейно задължение да ги внесе.

 " А защо трябва да се оформя като дарение-жената е получила рента и иска да я даде на сина си, в ежедневието не вярвам някой да оформя дарение за тези средства."

Така е - в ежедневието и фирми продават стоки без фактури.


 "А дори и като заем ми е странно,тя няма да ги дава директно на дружеството."

Така е - но синът и ще ги даде след като ги получи от нея. Заемът на дружеството е от сина, а не от майката. От нея е произходът на средствата.

Тоест ако лицето е СОЛ /без възнаграждение/ и няма никакви други облагаеми доходи и същевременно работи по ТД то попълва само ГДД по чл 50 без съответно Т1 и Т2 защото няма да има какви вноски да изравнява. Правилно ли съм разбрала?

Попълва Т1 и Т2 независимо, че няма да има изравняване.

Поне отпада задължението от деклариране (ако е оформено кат заем).

Да, а също и начисляването на лихви, ако е определено вноските да са безлихвени.

Може ли вариант: майката ги дарява на сина, а той си покрива недостига от парични средства, чрез допълнителни парични вноски по чл,134 от ТЗ?

Може .Един доста икономичен и законосъобразен вариант е .