Отправили сте запитване до ЦУ на НАП. Същото е изпратено по компетентност в отдел „Данъчно – осигурителна практика” при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”.
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че две дружества с ограничена отговорност имат двама съдружници, които са управители и съдружници и в двете. Избрали са да се осигуряват чрез едното от тях като самоосигуряващи се лица. Не получават възнаграждение за положен личен труд и в двете дружества, а само дивиденти. В едното ООД няма назначени работници и служители, но се издават фактури за наем.
Въпросите, които поставяте са:
1. Следва ли да се осигурявате във второто дружество и на какво основание след като в него няма назначени работници?
2. Ако в същото дружество се назначат работници и служители следва ли съдружниците да се осигуряват и в него?
3. Ако не трябва да се осигуряват във второто дружество, следва ли да подадат ОКД-5?

С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 и/или ал.1, т.7 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица и/или като лица по договори за управление и контрол.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО.
Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Обстоятелството, че във второто дружество няма назначени работници и служители не е основание за отпадане на осигуряването на съдружниците, респективно назначаването им не променя вида на осигуряването на съдружниците.
Основание за осигуряване на съдружници в търговско дружество е упражняването на лична трудова дейност. В този смисъл ако във второто дружество упражнявате дейност /издавате фактури/, то съществува основание за осигуряване.
Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

На основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Следователно със започване на дейността във второто дружество е следвало да подадете декларация за самоосигуряващо се лице ОКД -5, в която да декларирате основанието, на което внасяте осигурителните вноски през първото дружество.