Дружество, регистрирано по ЗДДС, има сключена застраховка "Каско" на свой товарен автомобил. След настъпване на застрахователното събитие (претърпяно пътно-транспортно произшествие) застрахователят изплаща на дружеството обезщетение срещу предоставена данъчна фактура, по която доставчик е автосервизът, осъществил ремонта на автомобила, а получател е самото дружество. Получената сума от застрахователното дружество се отразява като извънреден приход. Следва ли сумата, явяваща се приход за търговското дружество, да намери отражение в дневника за продажбите, а издадената от автосервиза данъчна фактура в дневника за покупките? Може ли да се ползва право на данъчен кредит по тази фактура, при условие че застрахователят изплаща единствено нетната фактурна стойност без включения ДДС


Ивайло Кондарев, данъчен експерт


Публикация: Въпроси и отговори по ЗДДС, сп. Финанси и право, бр.6 от 2004 г., стр.33-34
Резюме: Авторът отбелязва, че от гледна точка на ЗДДС в случая са налице две доставки:
- първата доставка възниква, когато между застрахователя и търговското дружество е сключен застрахователният договор.В случая възниква освободена сделка - застрахователна услуга, която не подлежи на облагане по ЗДДС;
- втората доставка възниква между собственика на товарния автомобил и автосервиза по повод извършените ремонтни работи. Тази доставка е облагаема по ЗДДС.
Самото изплащане по застрахователния договор не е насрещна престация по изпълнена доставка. Авторът уточнява, че е погрешно всеки приход по смисъла на счетоводното законодателство да се третира от регистрираното лице като доставка по смисъла на ЗДДС. Има случаи, при които приходът не е плащане по извършената от регистрираното лице доставка. Такъв е и конкретният случай. Затова размерът на изплатеното обезщетение не следва да се отразява в дневника за продажбите.
Авторът посочва, че дружеството - собственик на товарния автомобил, трябва да отрази получената данъчна фактура за оказаната му авторемонтна услуга в дневника за покупките, респ. в подаваната за съответния месец справка декларация, като няма законово основание да му бъде отказано право на данъчен кредит. Допълва се, че ако ставаше въпрос не за товарен, а за лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет, тогава право на данъчен кредит би възникнало само ако лицето извършва с лекия автомобил като основен предмет на дейност някоя от доставките, посочени в чл.65, ал.1 от ППЗДС.