И още нещо към написаното от Марпан - така се спестява и ДДФЛ на работника в случаите, когато осигуровките за негова сметка и данъка се удържат наистина от неговата заплата. И в този случай не съм чула някой от работещите да каже, че е незаконно  въпреки, че е . Същата тази майка, която ще е ощетена по отношение на получаваното обезщетение може пък после да е недоволна от по-високите удръжки като се върне на работа.
Както се казва няма пълно щастие. :smile1:
Чл. 194. (1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица,
с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
..........
(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:
................
3. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

Според описаната ситуация и тези текстове, на които и Вие сте се позовали в питането си - не, не се дължи данък при източника.
" Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане."

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване."

източник :

http://www.nssi.bg/benefits/benefits/100-nerabotosposobnost/1860-ma13

/ eдва ли калкулаторът е грешен /
Здравейте, искам да ви попитам дали е правилно при подаването на ОКД-5 за прекъсване на осигуряването примерно от 10.10.2014г., трябва ли да се попълни и съседното поле възобновявам дейността от дата 10.10.2014г. като преминаваме на ДУК и ако някъде е описано да ми покажете къде?

Отговорът на въпроса Ви е в наименованието на декларация ОКД5 - Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Лице с възмезден ДУК не е СОЛ.
Темата е много полезна като обобщение на теорията по въпроса с лихвите и тяхното документиране и благодаря, че сте споделили мнението си с всички . Направи ми впечатление обаче това твърдение, с което не съм съгласна :

" От всичко казано до тук, считам, че е по-редно при начисляване на лихва по предоставен паричен заем, последната да бъде документирана чрез издаване на фактура, без да се начислява ДДС"

Не намирам правилно степенуването на редно в по-редно, защото едно нещо или е редно или не. Законът дава право за размера на лихвата или да се издаде фактура или да се състави отчет за продажби. Който и от двата варианта да бъде избран според обстоятелствата би бил законосъобразен .
Даже бих предложил декларацията да е за желание ТК да бъде съхранявана във фирмата. При съгласието се предполага, че предложението идва от фирмата, а при желанието - от работника.

Много точно казано ! :good:
А с това прил. 12, което се подава, трябва ли копие от трудовия договор на лицето да се подава.

не
Здравейте,  въпроса ми е такъв - кога е необходимо служител да подписва декларация за трудова книжка: когато я предостави във фирмата за съхранение, или когато не иска да я остави във фирмата.

Декларацията е за съгласие ТК да се съхранява във фирмата.
Прочетох го това определение от Уикипедия - полезна беше препратката към Директивата, а вече питащият ще си прецени и направи съответните изводи.
Хубава вечер. :smile1:
Освен ако случая не попада в специалните разпоредби където в Директива 2008/8/ЕО по силата на чл. 56, мястото на изпълнение на услугата по отдаване под краткосрочен наем на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предоставят на разположение на потребителя (получателя на услугата).

Остава само да споделиш дали според тебе  кранът е превозно средство........
Благодаря за бързия отговор, единственото което ме смущава е, че в класификатора пише  1120 Управителяващи и изпълнителни директори. Това управителяващи не се ли отнася за съдружници? В случая няма съдружие.


Единственото, за което става дума в класификатора е името и кода на длъжността на наето по трудов договор лице.  :smile1:
Длъжността е в Раздел "Управляващи и изпълнителни директори" и според мене този код е подходящ.Има и други кодове за Директор - Директор предприятие 11206006 , Директор организация 11206005, Изпълнителен директор 11207002 - може да подберете евентуално най-близкото до Вашия случай.
Защо обсъждаме какво ни пише в дипломите ?

Защото дипломите ни не са като на тази дама и държим на тях.
........ако ви представлява интерес мога да ви подскажа какво следва и какво трябва да се знае в тези случаи.

Надяваме се да споделиш...........
Може би ще Ви бъде полезно :

Скрит текст :
Доколкото разбирам описвате класически случай, когато при недостиг на пари в касата собственикът "внася" такива и те стоят по кредита на 499. В момента на внасянето на тези пари не сте уточнявали произхода им - дали са заеми, дали са парични вноски от съдружник и не са оформяни надлежно съответните документи .Сега вероятно е необходима разшифровка на сумите и трябва да посочите от кого, кога и при какви условия са взети тези пари. Не виждам да е проблем, ако заемите са в 499 сметка. Ако по тези заеми няма уговорени лихви / което би било нежелателно / то всичко си е ОК - сумите стоят в Кт 499 и чакат връщане на кредитора. Ако са парични вноски от собственика -  безлихвени - също . Само оформете необходимите документи за заем или допълнителни парични вноски.
Ако обаче заемите и/или допълнителните парични вноски са с уговорени лихви то е следвало текущо да начислявате и лихвите като счетоводен разход и, ако не са били платени да преобразувате / евентуално / финансовия резултат с тях, ако те са в полза на физически лица.
Не мисля, че става дума за някаква административна санкция , а по-скоро до правилно определяне на финансовия резултат и документиране / или липсата на такова / на определени операции по получаване на заеми или допълнителни парични вноски.
........значи в Д6 само данъка с код 8, ако съдружника отново продължи самоосигуряването си само Д1 без данък в нея.
Хубав ден!

В обр.1 също се попълва данъка за СОЛ, полагащ личен труд - това става в клетка 31А и отделно се подава обр.6 при изплащането на сумата за личен труд.

от линка с Писмо 94-.....
"  В хипотезата, при която съдружникът е получил доход за полагане на личен труд в дружеството и подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в качеството си на съдружник, декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” се подава чрез дружеството, като в т. 12 „Код за вид осигурен” се попълва код – 12. В тези случаи, освен данните, свързани с държавното обществено осигуряване, допълнително задължително осигуряване и здравно осигуряване, се попълват и полетата на точки 31, 31а, 32 и 33. В поле 31 се вписва начисленият месечен облагаем доход, а в поле 31а - начисленият месечен данък (размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ).

    По отношение на данните за нетното възнаграждение в Указанията за попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” е указано, че в т. 34 „Нетно възнаграждение” се попълва сумата на нетното възнаграждение, определена по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване."
Д6, трябва да бъде  за осигуровките- код 5 или код 4 и код 8 за данъка.
Този договор не се обявява в нап, ако този договор бъде сключен за 2 месеца,  преминаването към самоосигуряване ще бъде видно от Д1, не е нужно подаване на някаква декларация

В грешка сте - прочетете Указанието на НАП внимателно. Осигуровките на СОЛ се подават само с Д1, а ДДФЛ се декларира и с Д6 код 8.
Управител търговия на дребно - 14203003; Управител търговия на дребно - 52213001,52213002 или ?
Предварително благодаря!

52213001 е управител ТД / доставки по домовете /
52213002 е управител ТД/магазини на самообслужване /

Според мене управител на търговски обект ТД извън тези би следвало да е с код 1 .