Публикувано на 09.08.2011

Евгени Рангелов – магистър по финанси

    В сп. „Счетоводство +”, бр. 6/2011 г. Евгени Рангелов – магистър по финанси, разглежда следния казус: Фирма притежава лек автомобил, който не се използва от декември 2009 г. През декември 2010 г. стават 12 месеца и в ГД за 2010 г. е увеличен счетоводният финансов резултат с начислената счетоводна амортизация за тези 12 месеца и не е намален с данъчната основа на основание чл. 59, ал. 2 от ЗКПО. Автомобилът се е използвал за дейността на фирмата от един от търговските представители, който е бил освободен. Към момента автомобилът не е продаден. Всичко това достатъчно основание ли е активът да се консервира считано от януари 2011 г., докато бъде продаден или започне отново да се използва? След като не се начисляват счетоводни амортизации на консервираните активи, следва ли да се начисляват данъчни? По време на консервиране активите изключват ли се от счетоводния и данъчния амортизационен план? Ако се начисляват данъчни амортизации, следва ли с тях да се намали счетоводният финансов резултат за 2011 г.?
Не е налице отписване на дълготрайни материални активи, когато се извеждат временно от употреба - за ремонтиране, за подобрения, за консервиране и пр. Разходите за консервиране (извеждане от употреба за определен период и последващо въвеждане в употреба) се отчитат като текущи разходи за периода, през който са извършени. В края на всеки отчетен период предприятието трябва да проверява временно изведените от употреба дълготрайни материални активи дали не подлежат на обезценка по реда на СС 36 Обезценка на активи.
СС 4 Отчитане на амортизациите третира като неамортизируеми тези активи, които са консервирани. Този ред на третиране се прилага за периода, през който активите не се прилагат, независимо от причините за извеждане от употреба.
Периодът на извеждане от употреба е най-малко 12 месеца, като се очаква след този период предприятието отново да ги въведе в употреба.
За да се признаят активи като консервирани, трябва предприятието да направи икономическа обосновка, въз основа на която да вземе решение за консервиране. В решението трябва да се посочат данни за планомерно извършване на процедури по осъществяване на консервацията, както и изискванията, при наличието на които ще се осъществи повторно въвеждане в употреба.
Начисляването на амортизации по счетоводния амортизационен план се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините, следователно и поради консервиране.
Начисляването на данъчна амортизация съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗКПО се преустановява, когато съответният актив временно не се използва, не носи икономическа изгода за период, по-дълъг от 12 месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл този период, и се възобновява от началото на месеца на връщане на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план за периода, през който не се начислява амортизация поради извеждане от употреба.
ВАЖНО!!! Трябва да се направи корекцията, предвидена в чл. 59, ал. 2 от ЗКПО относно данъчните амортизации при извеждане от употреба на амортизируеми активи - по реда, посочен в тази законова норма.
Считаме, че действията ви не са правилни по отношение на:
- не сте оформили извеждането от употреба на актива (лек автомобил) по предвидения в СС 4 ред - с решение на ръководството, на база икономическа обосновка и прогноза за последващо въвеждане в употреба;
- при оформяне на извеждането от употреба не следва да начислявате счетоводна амортизация за периода на консервация. След като сте начислили амортизация, трябва да направите корекция на счетоводна грешка по реда на СС 8, ако има решение за консервация.
Становището, което изразихме по-горе, дава отговор на поставените въпроси съобразно изискванията на т. 1, буква „г”, второто тире и т. 6.2 от СС 4; т. 11.3 от СС 16 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.

Данъчно третиране на задължения
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо;
2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;
3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;
4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 задълженията са погасени по силата на закон;
6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.