......
4.3. Актив по отсрочени данъци се признава до степента, до която е вероятно да има бъдещи данъчни печалби, срещу които може да се приспадне намаляемата временна разлика, данъчната загуба или данъчния кредит.


4.4. Непризнатите активи по отсрочени данъци и балансовата стойност на признатите активи по отсрочени данъци се преразглеждат към датата на всеки финансов отчет, за да се прецени отново степента на вероятност да има достатъчни бъдещи данъчни печалби, срещу които може да се приспадне намаляемата временна разлика, данъчната загуба или данъчния кредит.
......

ЗДДС. Въпрос. Българското дружество, регистрирано по ЗДДС, ще внася плат от Турция.
След това платът ще се изпраща в Румъния, където румънска фирма ще шие
 облекло (дрехи от този плат). Готовата продукция българската фирма ще
 продава директно от Румъния на френската фирма и стоката ще се транспортира
 за Франция. Българската фирма няма регистрация по ДДС в Румъния.
Въпросите ми са:

-        Какви видове доставки ще трябва да декларира българската фирма?

-        Дали е възможно за българската фирма да възнине задължение по регистрация
 по ДДС в Румъния?
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 


 

Актуално към 04. 05. 2015 г.

 

 

Изпращането на плата от България за Румъния се явява възмездна доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, която е с място в България. Същата трябва да се третира като ВОД съгласно чл. 138, ал. 2, буква „в“ от Директивата за ДДС, но според органите по приходите същата е облагаема с 20 на сто, ако българският изпращач няма ДДС номер, издаден от държавата членка на получаването на стоките (така е впрочем и съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС). Това е една основателна причина българската фирма да се снабди с румънски ДДС номер.

 

Тук ще вметна, че нормата на чл. 7, ал. 5, т. 8 от закона ни ще остане неприложима, след като отначало се знае, че превърнатият в дрехи плат няма да бъде върнат на изпращача в България.

 

От друга страна, продажбата на готовото облекло от Румъния за Франция ще е ВОД по чл. 138, ал. 1 от Директивата за ДДС и съответстващата му норма от румънския данъчен закон. От тази гледна точка и като се има предвид разпоредбата на чл. 214, ал. 1, буква „а“ от същата директива (която изисква идентификация с ДДС номер на всяко данъчно задължено лице, което в рамките на съответната територия на държава членка извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане), налице е още едно основание за идентификация с румънски ДДС номер на българската фирма.

 

Сдобивайки се с румънски ДДС номер, българският търговец ще извършва ВОД на плат по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС (под българския номер) и съответно ВОП на тази стока по румънския закон (и под румънския ДДС номер). Също така, продажбата на готовото облекло за него ще е ВОД с място в Румъния, подлежаща на фактуриране (под румънския номер) и деклариране съгласно изискванията на законодателството на тази държава членка. На тази ВОД ще съответства ВОП на облекло, придобиващ по което ще е френският купувач.